Сърцето служи като двигател, който изпомпва гориво в тялото под формата на кръв, а панкреасът произвежда хормони, които регулират кръвната захар и помагат на тялото да усвоява храната, за да създава повече гориво.^1,2 Захарният диабет тип 2 се причинява от дисфункция на
панкреаса или инсулинова резистентност, вследствие на което организмът не може да усвоява глюкозата в достатъчна степен, предизвиквайки високи нива на кръвната захар.³

Сърцето и захарният диабет тип 2 са свързани, тъй като високата кръвна захар при захарен диабет тип 2 уврежда съдовете, които сърцето използва, за да изпомпва кръвта в тялото и към себе си.⁴ Освен това нарушеното усвояване на хранителните вещества при диабет може да доведе до дисфункция на сърдечния мускул.⁵

Хората, живеещи със захарен диабет тип 2, е по-вероятно да имат други заболявания, като високо кръвно налягане и висок холестерол, което увеличава риска от развитие на допълнителни сърдечно-съдови заболявания.⁴

Тъй като двете системи са толкова тясно свързани, контролирането на захарния диабет тип 2 може да помогне за подобряване на здравето на сърцето и да ограничи риска, вследствие на високата кръвна захар.^4,5
 

Сърцето и бъбреците работят заедно, за да осигурят чиста кръв за организма. Бъбреците отстраняват отпадните продукти и излишната вода от кръвта, а сърцето изпомпва кръвта към останалите части на тялото (включително обратно в бъбреците).^6,7 Поради тясната връзка между органните системи, когато едната не функционира правилно, това се отразява и на другата.⁶

Когато бъбреците не функционират пълноценно, съставът и обемът на кръвта се променят, а това налага на сърцето да работи по-усилено, за да изпомпва кръвта в тялото ви, и увеличава налягането върху кръвоносните ви съдове (високо кръвно налягане).^7,8

На свой ред повишеното налягане върху кръвоносните съдове може да доведе до увреждане на бъбреците, с което да се ограничи тяхната способност да филтрират кръвта.⁷ Овладяването на високото кръвно налягане чрез редовни прегледи при Вашия лекар и промяна в начина на живот могат драстично да намалят риска от по-нататъшно увреждане на сърцето и бъбреците.⁹

По същия начин сърдечната недостатъчност и увреждането на бъбреците са тясно свързани. При хората със сърдечна недостатъчност бъбреците често не работят правилно и на свой ред увеличават стреса върху вече увреденото сърце.⁷

Връзката между сърцето и автоимунните заболявания е значителна и сложна. Автоимунните заболявания възникват, когато имунната система погрешно атакува собствените тъкани на тялото, водейки до хронично възпаление. Това възпаление може да засегне различни органи, включително сърцето.¹⁰

Един от критичните сърдечно-съдови рискове, свързани с автоимунните заболявания, е сърдечната недостатъчност. Хроничното възпаление може да увреди сърдечния мускул, което отслабва способността на сърцето да изпомпва кръв ефективно.¹¹

Рискът от развитие на сърдечна недостатъчност се увеличава при наличие на други сърдечно-съдови състояния, като атеросклероза, които са по-чести при хора с автоимунни заболявания.¹⁰

Управлението на автоимунните заболявания с цялостен подход, включващ редовно наблюдение и лечение, е от съществено значение за намаляване на риска от сърдечна недостатъчност и поддържане на общото сърдечно-съдово здраве.